21 oct 2010, 17:19

Страст

882 0 0

Пръстите на ръцете ти пак жадно
се прокарват през моята коса,
а устните ти жадни търсят
моите за още грешни целувки.
Нощта се спуска над града,
а тялото ти желае моето повече
от всякога.
Дали подвластна съм на тези копнежи,
дали ще устоя,
или може би дошло е време,
когато с плах глас ще ти кажа
отново "Ела"!?
И шептиш нежни думи в ухото мое,
и галиш кожата, както никога досега...
Усещам как колената почват да треперят,
а дъхът ми от страст прескача.
И виждам в очите ти, че и ти усещаш
и сякаш искаш да ми кажеш нещо,
но дали не е твърде късно
на пориви отново да се поддадем.
"Спри" - промълвих тихо,
но дявол те бе превзел.
На ласките ти се отдавам,
не успях и този път да удържа.
Ще се науча ли някога да живея,
без да спомням си за тези нощи,
без отново да искам да се връщам
и бавно всеки път от мен
на малки глътки да отпиваш?!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ланжел Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...