6 февр. 2024 г., 11:16

Страстна нощ

511 0 0

 

Нощта се спуска с тъмния си плащ,

покрива залеза във висината.

Прекрасен ангел с мелодичен глас

любовна песен пее за земята.

 

Поема по небесния си път

луната в златна, лъскава дантела,

звезди блещукат в своя тайнствен кът,

вселената трепти опиянена.

 

Сърце направи облачния жлеб.

Селенията тъмни изкушават.

Аз искам да съм винаги до теб

през нощите, които приласкават.

 

Горчиво вино да отпием с теб

сред нощната и тайнствена прохлада,

да те целувам страстно с дъх на мед,

да те обичам вечно до забрава.

 

Да чувствам нежната ти топла длан,

горещите ти устни да докосвам

и поривът от нас да е желан,

с любов да тръпнеш, обич да усещам.

 

На чувствената, пълна тишина

страстта не стихва и пламенния зов

пожари пали в моята душа.

Нощта е лунна и всичко е любов.

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Силвия Милева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....