Нощта се спуска с тъмния си плащ,

покрива залеза във висината.

Прекрасен ангел с мелодичен глас

любовна песен пее за земята.

Поема по небесния си път

луната в златна, лъскава дантела,

звезди блещукат в своя тайнствен кът,

вселената трепти опиянена.

Сърце направи облачния жлеб.

Селенията тъмни изкушават.

Аз искам да съм винаги до теб

през нощите, които приласкават.

Горчиво вино да отпием с теб

сред нощната и тайнствена прохлада,

да те целувам страстно с дъх на мед,

да те обичам вечно до забрава.

Да чувствам нежната ти топла длан,

горещите ти устни да докосвам

и поривът от нас да е желан,

с любов да тръпнеш, обич да усещам.

На чувствената, пълна тишина

страстта не стихва и пламенния зов

пожари пали в моята душа.

Нощта е лунна и всичко е любов.