Стремеж ...

Стремеж…
   На Дора Габе
                                                                                                                                                                                                                       ‘‘Как може да се спи
във тоя разтревожен свят,
когато е безсънието съвест,
а съвестта е ден?‘‘  Дора Габе
                                                                                                                                                                                                                          От снимка с профила ти прелестен,
икона сякаш – обична, светла
и от таланта ти, тъй запленен –
баща ми, на теб ме е нарекъл…
А с чедата си – време чудесно
изживях с твойте стихове детски,
със слона, мравката – неразделни…
Какво влечение, стаен стремеж,
през годините копнеж лелеян,
все чувствам аз – и в поезията
някак да се докосна до тебе…
От Бог са рядко, надарените –
тревожат те, с будна съвест, честна,
с творбите им ценни ги следваме ...                                                                                                                                                                                                       ДораГеорг