Стремления
Преследвах не една мечта
понесла вихрите с охота,
през дни на шум и тишина
разгръщах цялостно живота ...
Копнеех за високи върхове,
за много звездни хоризонти,
да сложа в длан - лъчи, небе,
да ми върви навсякъде по ноти!
Да яздя черен необязден кон,
да полетя с криле на птица,
а вечер до интимният заслон
да съм божествена кралица!
И всичко следва този ход,
защото мислите са живи,
защото знам, че в тоз живот -
дори с мъгли душите са красиви!
Лъчиста
© ЛЪЧИСТА Все права защищены
Поздравления за поезията!