18 сент. 2020 г., 21:05

Стремления

754 0 1

Стремления

 

Преследвах не една мечта

понесла вихрите с охота,

през дни на шум и тишина

разгръщах цялостно живота ...

Копнеех за високи върхове,

за много звездни хоризонти,

да сложа в длан - лъчи, небе,

да ми върви навсякъде по ноти!

Да яздя черен необязден кон,

да полетя с криле на птица,

а вечер до интимният заслон

да съм божествена кралица!

И всичко следва този ход,

защото мислите са живи,

защото знам, че в тоз живот -

дори с мъгли душите са красиви!

 

 

Лъчиста

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© ЛЪЧИСТА Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Красиво казано. Понякога мъглите са така непрогледни, че е нечовешки трудно да видиш душа, та камо ли красота. Трудно, много трудно.
    Поздравления за поезията!

Выбор редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...