В свой свят измислен
лута се човек объркан.
Безсмилието на словата,
красотата на стиха.
Търси той брега далечен.
Седем старци във редица -
почивка за душите, сън за телата.
Кораб без платна вълните пори.
Дума след дума отиде си ти.
Далеч от света построихме дома ти,
запечатахме във восък сърцето ти.
Аз съм ти - дворец позлатен. ...