Струваш ли?

Стих подир стих,

сонет след сонет.

Аз питам се, мила,

какво бях за теб?

Приятел? Слуга? Банка? Ратай?

Мислех, че животът с теб винаги ще бъде рай.

Сърцето ми те иска, то много те желай,

но мозъкът ми казва:

-Момко, слагам вече край!

Знаеш ли, мила, какво буден ме държи?

Споменът, мила, за твоите очи.

Искрящата в тях жива светлина.

Ярка и игрива дори и през ноща.

Усмивката прекрасна,

която в смях прераства.

Тъгата в моите очи.

Река течаща, от сълзи.

 Стих подир стих,

сонет след сонет.

Аз питам се, мила,

какво видях във теб?