Струваш ли?
Струваш ли?
Стих подир стих,
сонет след сонет.
Аз питам се, мила,
какво бях за теб?
Приятел? Слуга? Банка? Ратай?
Мислех, че животът с теб винаги ще бъде рай.
Сърцето ми те иска, то много те желай,
но мозъкът ми казва:
-Момко, слагам вече край!
Знаеш ли, мила, какво буден ме държи?
Споменът, мила, за твоите очи.
Искрящата в тях жива светлина.
Ярка и игрива дори и през ноща.
Усмивката прекрасна,
която в смях прераства.
Тъгата в моите очи.
Река течаща, от сълзи.
Стих подир стих,
сонет след сонет.
Аз питам се, мила,
какво видях във теб?
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Стоян Стоянов Всички права запазени