Струваш ли?
473
0
0
Струваш ли?
Стих подир стих,
сонет след сонет.
Аз питам се, мила,
какво бях за теб?
Приятел? Слуга? Банка? Ратай?
Мислех, че животът с теб винаги ще бъде рай.
Сърцето ми те иска, то много те желай,
но мозъкът ми казва:
-Момко, слагам вече край!
Знаеш ли, мила, какво буден ме държи?
Споменът, мила, за твоите очи.
Искрящата в тях жива светлина.
Ярка и игрива дори и през ноща.
Усмивката прекрасна,
която в смях прераства.
Тъгата в моите очи.
Река течаща, от сълзи.
Стих подир стих,
сонет след сонет.
Аз питам се, мила,
какво видях във теб?
© Стоян Стоянов All rights reserved.
