Нескъ съм дуволнъ и щъстливъ,
учъровъ мъ риформътъ здравнъ,
по-точну колко бързу съ ръзвивъ
здравиупазвъниту у град Варнъ.
Тъка, значи фчеръ ходих у гръдъ,
у Варнъ де, какту вечи ви казъх.
Зъ фтори път в животъ дъ пуситя
дофтур, щоту ф нуждъ съ указъх.
Първия път беши приди гудини,
случи съ точну приди пулвин век.
Бях кръсотнъ булкъ ф млъдини,
дофтуръ пък беши харен чувек.
Гърлу мъ булеши нещу къту вкуснъ
и дофтуръ, бавну мъ прегледъ той,
прислушъ мъ, казъ дъ съ утпуснъ,
дъ съ събликъ. Пруцидури бизброй.
Тъй бе мидицинътъ кът бях младъ,
слушъне - гръб утзад, гърди утпред.
А сига:" Утвури уста, бабо - пуугледъ -
ету ти туй хапчи, сичку щи е наред."
Гулям нъпредък, дъ ни пувярвъш.
Нямъ ги дългити преглиди ут млъдини,
ут столъ ду кушеткътъ дъ съ ръзкарвъш.
Сига бързу и лесну. Стръхотни нувини.
(цикъл "Похортували си баби млади)
17.10.2007г
© Анета Саманлиева Все права защищены
Поздрави!