13 июл. 2011 г., 22:51

Стръмен връх

590 0 2

Катеря връх,

стръмен връх,

не си поемам дъх,

вървя нагоре,

почти съм горе,

миналото е отдолу.

 

Не спирам,

още се катеря

без никакви въжета,

на скалите се подпирам,

не плаша се от жега.

 

Катеря връх,

труден връх,

не ми дава планината,

но голям ми е ината,

изкачвам се, държа се някак,

не плаша се от вятър.

 

Катеря връх,

стръмен връх

и вече изкачих го,

успях и победих го.

Сега съм горе

и изгледът отдолу

в далечината

е прекрасен.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Богдана Маринова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...