13.07.2011 г., 22:51

Стръмен връх

588 0 2

Катеря връх,

стръмен връх,

не си поемам дъх,

вървя нагоре,

почти съм горе,

миналото е отдолу.

 

Не спирам,

още се катеря

без никакви въжета,

на скалите се подпирам,

не плаша се от жега.

 

Катеря връх,

труден връх,

не ми дава планината,

но голям ми е ината,

изкачвам се, държа се някак,

не плаша се от вятър.

 

Катеря връх,

стръмен връх

и вече изкачих го,

успях и победих го.

Сега съм горе

и изгледът отдолу

в далечината

е прекрасен.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Богдана Маринова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...