13.07.2011 г., 22:51

Стръмен връх

587 0 2

Катеря връх,

стръмен връх,

не си поемам дъх,

вървя нагоре,

почти съм горе,

миналото е отдолу.

 

Не спирам,

още се катеря

без никакви въжета,

на скалите се подпирам,

не плаша се от жега.

 

Катеря връх,

труден връх,

не ми дава планината,

но голям ми е ината,

изкачвам се, държа се някак,

не плаша се от вятър.

 

Катеря връх,

стръмен връх

и вече изкачих го,

успях и победих го.

Сега съм горе

и изгледът отдолу

в далечината

е прекрасен.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Богдана Маринова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...