Jul 13, 2011, 10:51 PM

Стръмен връх

  Poetry
586 0 2

Катеря връх,

стръмен връх,

не си поемам дъх,

вървя нагоре,

почти съм горе,

миналото е отдолу.

 

Не спирам,

още се катеря

без никакви въжета,

на скалите се подпирам,

не плаша се от жега.

 

Катеря връх,

труден връх,

не ми дава планината,

но голям ми е ината,

изкачвам се, държа се някак,

не плаша се от вятър.

 

Катеря връх,

стръмен връх

и вече изкачих го,

успях и победих го.

Сега съм горе

и изгледът отдолу

в далечината

е прекрасен.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Богдана Маринова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...