Студ
750
0
0
Тъжна мисъл мозъка прояжда,
лутайки се сам във себе си,
красотата и - неудавената жажда,
него обаче ще обсеби.
Копнение към угасналата вече светлина,
погубено желание одвъд очертанията на мечтите,
вледенен от студ сред чужда топлина,
животът е тъжен кукловод на съдбите.
лутайки се сам във себе си,
красотата и - неудавената жажда,
него обаче ще обсеби.
Копнение към угасналата вече светлина,
погубено желание одвъд очертанията на мечтите,
вледенен от студ сред чужда топлина,
животът е тъжен кукловод на съдбите.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Евгени Евгениев Все права защищены
