Nov 12, 2008, 7:14 PM

Студ 

  Poetry
555 0 0
Тъжна мисъл мозъка прояжда,
лутайки се сам във себе си,
красотата и - неудавената жажда,
него обаче ще обсеби.

Копнение към угасналата вече светлина,
погубено желание одвъд очертанията на мечтите,
вледенен от студ сред чужда топлина,
животът е тъжен кукловод на съдбите.

© Евгени Евгениев All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??