Студ
Пречупиха се думите ти
през призмата на истината - истински,
събудени - лъжите ти,
превърнаха се в зверове същински.
Замръзна и сълзата,
що спеше тихо във окото ти,
избяга на съня душата -
мълвяща само шепоти.
А устните ти: тъй останаха -
изправени, като черта и млъкнали,
очите ми припламнали въстанаха,
от чувството за нищото замръкнали!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Симона Гълъбова Все права защищены
