Студ
Дъждът сълзите ми разкрива
и тъжно пада пепелта,
навред е влажно и студено
и роклята ми цапа се в калта.
Минава час, а аз стоя
и тихо плача със дъжда,
милувка нежна по устните ми е студът
и излива се в гръдта гореща,
а сълзите ми приспали са листата
и само тихият ветрец
в косите ми шепти,
шепти, че си заминал ти далеч
и чуждо е сърцето до гръдта ти,
забравил си за своя тих копнеж,
за момичето със устни като рози.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Галя Георгиева Все права защищены
