Дъждът сълзите ми разкрива
и тъжно пада пепелта,
навред е влажно и студено
и роклята ми цапа се в калта.
Минава час, а аз стоя
и тихо плача със дъжда,
милувка нежна по устните ми е студът
и излива се в гръдта гореща,
а сълзите ми приспали са листата
и само тихият ветрец
в косите ми шепти,
шепти, че си заминал ти далеч ...