Студ
Дъждът сълзите ми разкрива
и тъжно пада пепелта,
навред е влажно и студено
и роклята ми цапа се в калта.
Минава час, а аз стоя
и тихо плача със дъжда,
милувка нежна по устните ми е студът
и излива се в гръдта гореща,
а сълзите ми приспали са листата
и само тихият ветрец
в косите ми шепти,
шепти, че си заминал ти далеч
и чуждо е сърцето до гръдта ти,
забравил си за своя тих копнеж,
за момичето със устни като рози.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Галя Георгиева Всички права запазени