12 янв. 2016 г., 22:23

Студ

476 0 5

Студът приятел, щипе по лицето

висулки от кристал по стрехите реди

засипва с бяла пелена полето

със снежинки  нежната елха краси

 

Студът намръщен, през заледеното стъкло поглежда

в камината уютна огънят гори

опитва се в дома да вкара буря снежна

и пламъка-живот с гняв да изгаси

 

Студът коварен кара те да спреш

да поседнеш на белоснежната поляна

в сънищата бели да се унесеш

а връщане назад от тяхната прегръдка няма

 

Студът е многолик като живота

красив и грозен, обичан и омразен

кой път да избере, в каква посока

на собствени закони е подвластен

 

Януари 2016

Варна, Гавраил

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Гавраил Йосифов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Прекрасно!
    Поздрави!
  • Младен,Лейди,Тендер,Цвети,винаги сте добре дошли на моята страница.Ценя вашето мнение.То е огледалото на сътвореното от мен.Пожелавам ви вдъхновение в снежните дни!
  • Само след студа, ще усетим топлината!!! Хубав стих!!! Браво!!!
  • "Студът е многолик като живота
    красив и грозен, обичан и омразен"
    Само де не е вътре в нас този студ. Адмирации за хубавия стих! От мен петата звезда, но защо не са отразени две петици след като vega666 (Младен Мисана) пише, че оценява с най-високата оценка. Чудна работа.
  • Философска творба, написана в твоя характерен и експресивен стил, Гавраиле, като студът следва да се разбира тук многопластово и метафорично. Поздравление и най-висока оценка!

Выбор редактора

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...