Gavrail45 (Гавраил Йосифов)
308 8117
12.01.2016 г., 22:23 ч.

Студ 

  Поезия » Философска
269 0 5

Студът приятел, щипе по лицето

висулки от кристал по стрехите реди

засипва с бяла пелена полето

със снежинки  нежната елха краси

 

Студът намръщен, през заледеното стъкло поглежда

в камината уютна огънят гори

опитва се в дома да вкара буря снежна

и пламъка-живот с гняв да изгаси

 

Студът коварен кара те да спреш

да поседнеш на белоснежната поляна

в сънищата бели да се унесеш

а връщане назад от тяхната прегръдка няма

 

Студът е многолик като живота

красив и грозен, обичан и омразен

кой път да избере, в каква посока

на собствени закони е подвластен

 

Януари 2016

Варна, Гавраил

© Гавраил Йосифов Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Прекрасно!
    Поздрави!
  • Младен,Лейди,Тендер,Цвети,винаги сте добре дошли на моята страница.Ценя вашето мнение.То е огледалото на сътвореното от мен.Пожелавам ви вдъхновение в снежните дни!
  • Само след студа, ще усетим топлината!!! Хубав стих!!! Браво!!!
  • "Студът е многолик като живота
    красив и грозен, обичан и омразен"
    Само де не е вътре в нас този студ. Адмирации за хубавия стих! От мен петата звезда, но защо не са отразени две петици след като vega666 (Младен Мисана) пише, че оценява с най-високата оценка. Чудна работа.
  • Философска творба, написана в твоя характерен и експресивен стил, Гавраиле, като студът следва да се разбира тук многопластово и метафорично. Поздравление и най-висока оценка!
Предложения
: ??:??