Подвластен си на лунен студ,
мътнее белотата на душата
и не веднъж си бил ти груб -
с усмивка изкривена на устата...
Безчувствен мъж си ти, студен...
подтисна в мене нежността красива,
във трон седиш - обледенен,
студът ти бавно ме убива...
Оттеглям се, да не умра,
че жал ме е за скъпи чувства...
Пилях ги дълго, без да оценя,
че твоят студ ще ме съпътства. ...