15 окт. 2013 г., 21:22  

Студена вечност

575 0 0

Студена вечност

 

Протягам двете си ръце във тъмнината,

прозрачна, бяла, хладна е мъглата...

и сливам се със нея във нощта,

потъвам в глутницата... вълчицата... зова...

В проблясъка на лунна светлина...

долавям поглед жаден...

самотен, хищнически, нежен... хладен,

докосват ме... устни зажаднели,

загръщат ме със топлата си сянка... бледи

и впиват... белезите... дишам свободата...

потапям се в нощта...

не ме е страх

не плача вече.

Прегръщам мрака със ръка,

заключвам... обичта.

Обичай ме сега...

кръвта е моята съдба.

Във мрака сянка съм... вечност студена,

душата ми от мъка и... звяр... вледенена.

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ванина Константинова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...