Студена вечност
Протягам двете си ръце във тъмнината,
прозрачна, бяла, хладна е мъглата...
и сливам се със нея във нощта,
потъвам в глутницата... вълчицата... зова...
В проблясъка на лунна светлина...
долавям поглед жаден...
самотен, хищнически, нежен... хладен,
докосват ме... устни зажаднели,
загръщат ме със топлата си сянка... бледи
и впиват... белезите... дишам свободата...
потапям се в нощта...
не ме е страх
не плача вече.
Прегръщам мрака със ръка,
заключвам... обичта.
Обичай ме сега...
кръвта е моята съдба.
Във мрака сянка съм... вечност студена,
душата ми от мъка и... звяр... вледенена.
© Ванина Константинова Все права защищены