Студена вечност

Протягам двете си ръце във тъмнината,

прозрачна, бяла, хладна е мъглата...

и сливам се със нея във нощта,

потъвам в глутницата... вълчицата... зова...

В проблясъка на лунна светлина...

долавям поглед жаден...

самотен, хищнически, нежен... хладен,

докосват ме... устни зажаднели,

загръщат ме със топлата си сянка... бледи

и впиват... белезите... дишам свободата...

потапям се в нощта...

не ме е страх

не плача вече.

Прегръщам мрака със ръка,

заключвам... обичта.

Обичай ме сега...

кръвта е моята съдба.

Във мрака сянка съм... вечност студена,

душата ми от мъка и... звяр... вледенена.