Черни като нощта
пронизващи сърца,
сълзите тръгват от тъмните поля,
а от другата страна човек си търси храна
аз не мога повече така
да гледам как хората умират през пролетта
през пролетта на живота
те са вече в студената прегръдка
на смъртта.
© Никол Карман Все права защищены