Dec 1, 2016, 3:03 PM

Студеният цвят 

  Poetry » Other
391 0 0
Черни като нощта
пронизващи сърца,
сълзите тръгват от тъмните поля,
а от другата страна човек си търси храна
аз не мога повече така
да гледам как хората умират през пролетта
през пролетта на живота
те са вече в студената прегръдка
на смъртта.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Никол Карман All rights reserved.

Random works
: ??:??