Студеният цвят
507
0
0
Черни като нощта
пронизващи сърца,
сълзите тръгват от тъмните поля,
а от другата страна човек си търси храна
аз не мога повече така
да гледам как хората умират през пролетта
през пролетта на живота
те са вече в студената прегръдка
на смъртта.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Никол Карман Всички права запазени
