10 дек. 2023 г., 12:57

Студено 

  Поэзия » Любовная
224 1 2
Небето и земята пак са същите,
но тишината в мен порасна по-голяма.
Откакто ти си тръгна, нещо скърши се,
изгубих се, откакто теб те няма.
Останалата си любов дарих на зимата,
трепереща и гола, но безсмислена.
Разпалвах я, когато теб те имаше,
но в края си остана непрелистена.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Венелин Недялков Все права защищены

Предложения
: ??:??