10.12.2023 г., 12:57 ч.

Студено 

  Поезия » Любовна
163 1 2

Небето и земята пак са същите,
но тишината в мен порасна по-голяма.
Откакто ти си тръгна, нещо скърши се,
изгубих се, откакто теб те няма.

 

Останалата си любов дарих на зимата,
трепереща и гола, но безсмислена.
Разпалвах я, когато теб те имаше,
но в края си остана непрелистена.

© Венелин Недялков Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??