Студено е!

Поэзия » Философская

670 2 10

Студено е! Дъхът ми пада на кристали.

Въздухът е лед. Сковава всеки вик.

Белите снежинки, сякаш полудели

рисуват си пейзажи, ефирен зимен лик.

Спомени се втурват. До селска къща ще се спрат.

Снежна преспа с хрупкав скреж покрита

зад малкия прозорец детските очи блестят,

зимна приказка във тях е скрита.

Студено е! Но чувствам топлина.

С приказката скрил съм я в сърцето,

когато мръзна стапя ми леда

и търся в себе си душата на детето.

Декември, 2016г

Варна, Гавраил

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

limeruna (Йоана)

Красиво е! Пишеш интересно, търсещо душата, а това е затрогващо... Кой ли няма да се намери тук. Споменът ни изгражда! А детските очи - бъдещето! Какво сме наистина... Детските очи ги имаме и ние...

2016-12-09T11:57:56+02:00
helpmepaintthestars (Слънчоглед)

Детето вътре се справя чудесно! Радвам се, че топлината все още я има някъде там!

2016-12-09T03:13:49+02:00
Gavrail45 (Гавраил Йосифов)

Таня,Лили,Еси,Ангел,Руми,Владимир,Силвия когато чета отзивите ви усещам приятелското рамо.
Благодаря ви!

2016-12-07T20:04:50+02:00
Plevel (Силвия Илиева)

"зад малкия прозорец детските очи блестят,
зимна приказка във тях е скрита."
Много красиво!

2016-12-06T17:26:47+02:00
Putin (Владимир Владимирович)

Много, много ми хареса!

2016-12-06T09:10:43+02:00