4.12.2016 г., 21:11 ч.

Студено е! 

  Поезия » Философска
495 2 10

Студено е! Дъхът ми пада на кристали.

Въздухът е лед. Сковава всеки вик.

Белите снежинки, сякаш полудели

рисуват си пейзажи, ефирен зимен лик.

 

Спомени се втурват. До селска къща ще се спрат.

Снежна преспа с хрупкав скреж покрита

зад малкия прозорец детските очи блестят,

зимна приказка във тях е скрита.

 

Студено е! Но чувствам топлина.

С приказката скрил съм я в сърцето,

когато мръзна стапя ми леда

и търся в себе си душата на детето. 

 

Декември, 2016г

Варна, Гавраил

© Гавраил Йосифов Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Красиво е! Пишеш интересно, търсещо душата, а това е затрогващо... Кой ли няма да се намери тук. Споменът ни изгражда! А детските очи - бъдещето! Какво сме наистина... Детските очи ги имаме и ние...
  • Детето вътре се справя чудесно! Радвам се, че топлината все още я има някъде там!
  • Таня,Лили,Еси,Ангел,Руми,Владимир,Силвия когато чета отзивите ви усещам приятелското рамо.
    Благодаря ви!
  • "зад малкия прозорец детските очи блестят,
    зимна приказка във тях е скрита."
    Много красиво!
  • Много, много ми хареса!
  • Ако успеем да намерим душата на детето в себе си и да я съхраним, няма да е толкова студено! А твоята зимна приказка така ме сгря, че не ми се тръгва от тук! Поздрав, Гавраил, благодаря ти, че ме отведе в онова красиво и истинско време!
  • За топлината на сърцето и любовта на детето останало в нас !Тези две неща са нашата душа!
    Поздрави!
  • След като си успял да скриеш топлината в сърцето си, сигурна съм, че си запазил и голяма част от душата на детето в себе си. Поздравления за чудесния стих!
  • "Белите снежинки, сякаш полудели
    рисуват си пейзажи, ефирен зимен лик.
    ...
    Студено е! Но чувствам топлина.
    С приказката скрил съм я в сърцето,"

    Сърдечни поздравления за творбата!
  • Носталгично топъл стих, който ми хареса много. Поздрави от мен!!
Предложения
: ??:??