Студено е!
Студено е! Дъхът ми пада на кристали.
Въздухът е лед. Сковава всеки вик.
Белите снежинки, сякаш полудели
рисуват си пейзажи, ефирен зимен лик.
Спомени се втурват. До селска къща ще се спрат.
Снежна преспа с хрупкав скреж покрита
зад малкия прозорец детските очи блестят,
зимна приказка във тях е скрита.
Студено е! Но чувствам топлина.
С приказката скрил съм я в сърцето,
когато мръзна стапя ми леда
и търся в себе си душата на детето.
Декември, 2016г
Варна, Гавраил
© Гавраил Йосифов All rights reserved.
Радвам се, че топлината все още я има някъде там!
