9 нояб. 2007 г., 13:49

Студено ми е 

  Поэзия
611 0 13
 

Росят очите ми

и локвички превръщат,

а в тях плуват спомени

и самотата те прегръщат.

 

Студено ми е, знаеш ли,

и то чак до изнемога.

Ела, стопли ме, чуваш ли,

не се крий в коридора!

 

Ще замръзне и душата ми

от спомени далечни,

а ти къде си, знаеш ли,

или и ти представа нямаш?

 

Обичам те, чуваш ли?

Ела и стопли ме.

Нали затова в живота ми,

място си намери.

 

Подари ми уж сърцето си,

а топлината е  заключена.

И страх се е изписал на лицето ми,

и не мога да я върна.

 

Ще я върнем заедно.

И ще я заключим хубаво.

Да не излиза никога,

за да изгаря раните.

© Пламена Добрева Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??