Росят очите ми
и локвички превръщат,
а в тях плуват спомени
и самотата те прегръщат.
Студено ми е, знаеш ли,
и то чак до изнемога.
Ела, стопли ме, чуваш ли,
не се крий в коридора!
Ще замръзне и душата ми
от спомени далечни,
а ти къде си, знаеш ли,
или и ти представа нямаш? ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация