Студено ми е
Росят очите ми
и локвички превръщат,
а в тях плуват спомени
и самотата те прегръщат.
Студено ми е, знаеш ли,
и то чак до изнемога.
Ела, стопли ме, чуваш ли,
не се крий в коридора!
Ще замръзне и душата ми
от спомени далечни,
а ти къде си, знаеш ли,
или и ти представа нямаш?
Обичам те, чуваш ли?
Ела и стопли ме.
Нали затова в живота ми,
място си намери.
Подари ми уж сърцето си,
а топлината е заключена.
И страх се е изписал на лицето ми,
и не мога да я върна.
Ще я върнем заедно.
И ще я заключим хубаво.
Да не излиза никога,
за да изгаря раните.
© Пламена Добрева All rights reserved.
