Лягай, под юргана крий се,
вънка хапе и не пуска!
Наближава минус трийсе,
под краката хруска, хруска!
Няма врабци, нито врани.
Куче вие на умряло,
наранено, но без рани,
под сайванта се е свряло!
И животните в обора
са извили гърбовете,
просълзени като хора,
борят се със студовете!
Кой ще чуе наште вопли,
кой ще носи радостта,
кой сърцата ни ще стопли,
ако не е пролетта?
© Исмаил Али Все права защищены