6 июн. 2007 г., 19:16

сТуДъТ в ТеБ

1.4K 0 2
Всеки ден виждам лицето ти.
Всеки ден срещам очите ти.
Всеки ден усещам тялото ти,
но никога не чувам сърцето ти.
Сякаш го няма във теб,
избягало, подплашено от студ,
скрило се във някой ъгъл,
чака някой да те стопли
и тогава да се върне,
да остане с теб завинаги.
Но след толкова тъга и болка,
как мога само аз да стопля
ледено-студеното ти тяло,
лицето ти безизразно
и очите ти безжизнени?...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Дани Иванова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...