6 jun 2007, 19:16

сТуДъТ в ТеБ 

  Poesía
1051 0 2
Всеки ден виждам лицето ти.
Всеки ден срещам очите ти.
Всеки ден усещам тялото ти,
но никога не чувам сърцето ти.
Сякаш го няма във теб,
избягало, подплашено от студ,
скрило се във някой ъгъл,
чака някой да те стопли
и тогава да се върне,
да остане с теб завинаги.
Но след толкова тъга и болка,
как мога само аз да стопля
ледено-студеното ти тяло,
лицето ти безизразно
и очите ти безжизнени?...

© Дани Иванова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??