сТуДъТ в ТеБ
Всеки ден виждам лицето ти.
Всеки ден срещам очите ти.
Всеки ден усещам тялото ти,
но никога не чувам сърцето ти.
Сякаш го няма във теб,
избягало, подплашено от студ,
скрило се във някой ъгъл,
чака някой да те стопли
и тогава да се върне,
да остане с теб завинаги.
Но след толкова тъга и болка,
как мога само аз да стопля
ледено-студеното ти тяло,
лицето ти безизразно
и очите ти безжизнени?...
Всеки ден срещам очите ти.
Всеки ден усещам тялото ти,
но никога не чувам сърцето ти.
Сякаш го няма във теб,
избягало, подплашено от студ,
скрило се във някой ъгъл,
чака някой да те стопли
и тогава да се върне,
да остане с теб завинаги.
Но след толкова тъга и болка,
как мога само аз да стопля
ледено-студеното ти тяло,
лицето ти безизразно
и очите ти безжизнени?...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Дани Иванова Всички права запазени
