Стъклен дом
В тази стая има хиляди огледала,
оглеждам се във всяко, но образ не долавям.
Виждам само измамна красота,
а същността се губи...
Оглеждам се, но не намирам.
Търся помощ от непознати,
случайно преминаващи с медузени души,
които ме убиват с мрака на студените си дни.
Минутите се нижат, а въпросите остават.
Красотата ми повяхва в търсене на вътрешния глас,
а сенките издават броя на секундите без страст.
Огледалото не лъже – празнотата ме поглъща
и белези мъртвешки оставя истината в душата.
Истината ми подарява единствено отминали радости,
моменти на позор или отчаяние...
... и моменти на сегашното безславие.
Продиктувана от това,
остротата на думите ми е сразяваща.
Компенсирам празнотата по мой начин...
и литвам с крилете на тъгата.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Таня Михайлова Все права защищены
