21 апр. 2011 г., 06:54

Стъкленото момче

668 0 1

То е прозрачно.

Затова и трудно го забелязах.

И може да приема формата, която желая.

Затова го направих изящно.

Има чудното свойство

да резонира

и да поема в себе си

най-кристалната чистота

на мислите ми.

Материалът, от който е направено,

е як, като стъкло.

Емоциите ми оказват натиск върху него понякога.

Не бива да прекалявам обаче, за да не се напука.

Понякога се превръща в огледало.

Тогава виждам в него да се отразява

едно многолистно цвете

с отпечатък от ботуш върху петалиите

и си казвам:

“Дано да вижда здравите, а не стъпканите...”

Идва и си отива  внезапно. Но винаги идва.

Затова го чакам и днес.

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Павлина Гатева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...