21 abr 2011, 6:54

Стъкленото момче

  Poesía » Otra
662 0 1

То е прозрачно.

Затова и трудно го забелязах.

И може да приема формата, която желая.

Затова го направих изящно.

Има чудното свойство

да резонира

и да поема в себе си

най-кристалната чистота

на мислите ми.

Материалът, от който е направено,

е як, като стъкло.

Емоциите ми оказват натиск върху него понякога.

Не бива да прекалявам обаче, за да не се напука.

Понякога се превръща в огледало.

Тогава виждам в него да се отразява

едно многолистно цвете

с отпечатък от ботуш върху петалиите

и си казвам:

“Дано да вижда здравите, а не стъпканите...”

Идва и си отива  внезапно. Но винаги идва.

Затова го чакам и днес.

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Павлина Гатева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...