21.04.2011 г., 6:54

Стъкленото момче

661 0 1

То е прозрачно.

Затова и трудно го забелязах.

И може да приема формата, която желая.

Затова го направих изящно.

Има чудното свойство

да резонира

и да поема в себе си

най-кристалната чистота

на мислите ми.

Материалът, от който е направено,

е як, като стъкло.

Емоциите ми оказват натиск върху него понякога.

Не бива да прекалявам обаче, за да не се напука.

Понякога се превръща в огледало.

Тогава виждам в него да се отразява

едно многолистно цвете

с отпечатък от ботуш върху петалиите

и си казвам:

“Дано да вижда здравите, а не стъпканите...”

Идва и си отива  внезапно. Но винаги идва.

Затова го чакам и днес.

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Павлина Гатева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....