Стълба

1 авг. 2015 г., 20:03

Поэзия » Другая

402 0 3

Стълба

Депресия... намирам се в дълбока дупка,

в която блъскам по дебелите стени...

Разгледам ли живота си под силна лупа,

ще видя вирусите на нещастни дни.

Там слънцето не влиза... влажно и студено.

Като слепец се лутам в гъстия й мрак

със мислите за времето ми отредено,

когато би дошла смъртта да сключим брак.

Зверчето на страха ме хвърля в дива паника,

че път за връщане назад сега не знам...

Ужасно е - спасители за мене няма

и видно е - ще трябва да изляза сам.

(Да бъдеш без любима, даже без приятел -

о, колко тежка е такава самота!

Да няма за творбите ти един читател!...

Да знаеш: всичко е безкрайна суета.)

Но от молитвите си ще направя стълба,

която стига чак до седмото небе.

На първото стъпало, щом уверен стъпя,

ще знам: последното за щастие зове.

насето_88 (Насето)

2015-08-07T14:21:28+03:00

За творбите ти има не само един читател,а много повече дори!Дай го по-ведро!
Galifray (Галифрей Михайлов)

2015-08-05T18:39:07+03:00

Самотата, безсмислието, невъзможността за споделяне, депресията, лутането между отчаянието и надеждата... Удивително произведение! Толкова дълбоки и тежки теми се загатват в тази кратка творба.
limeruna (Йоана)

2015-08-01T21:01:51+03:00

За щастието не са нужни стълби; само едно сърце, което да го чувства