iskren60 (Върбан Колев)
51 9
1.08.2015 г., 20:03 ч.

Стълба 

  Поезия » Друга
400 0 3

Стълба

 

Депресия... намирам се в дълбока дупка,

в която блъскам по дебелите стени...

Разгледам ли живота си под силна лупа,

ще видя вирусите на нещастни дни.

Там слънцето не влиза... влажно и студено.

Като слепец се лутам в гъстия й мрак

със мислите за времето ми отредено,

когато би дошла смъртта да сключим брак.

Зверчето на страха ме хвърля в дива паника,

че път за връщане назад сега не знам...

Ужасно е - спасители за мене няма

и видно е - ще трябва да изляза сам.

(Да бъдеш без любима, даже без приятел -

о, колко тежка е такава самота!

Да няма за творбите ти един читател!...

Да знаеш: всичко е безкрайна суета.)

Но от молитвите си ще направя стълба,

която стига чак до седмото небе.

На първото стъпало, щом уверен стъпя,

ще знам: последното за щастие зове.

© Върбан Колев Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • За творбите ти има не само един читател,а много повече дори!Дай го по-ведро!
  • Самотата, безсмислието, невъзможността за споделяне, депресията, лутането между отчаянието и надеждата... Удивително произведение! Толкова дълбоки и тежки теми се загатват в тази кратка творба.
  • За щастието не са нужни стълби; само едно сърце, което да го чувства
Предложения
: ??:??