Стълба
Стълба
Депресия... намирам се в дълбока дупка,
в която блъскам по дебелите стени...
Разгледам ли живота си под силна лупа,
ще видя вирусите на нещастни дни.
Там слънцето не влиза... влажно и студено.
Като слепец се лутам в гъстия й мрак
със мислите за времето ми отредено,
когато би дошла смъртта да сключим брак.
Зверчето на страха ме хвърля в дива паника,
че път за връщане назад сега не знам...
Ужасно е - спасители за мене няма
и видно е - ще трябва да изляза сам.
(Да бъдеш без любима, даже без приятел -
о, колко тежка е такава самота!
Да няма за творбите ти един читател!...
Да знаеш: всичко е безкрайна суета.)
Но от молитвите си ще направя стълба,
която стига чак до седмото небе.
На първото стъпало, щом уверен стъпя,
ще знам: последното за щастие зове.
© Върбан Колев All rights reserved.
