Не ме търси, не си и заслужава!

Със нашта обич стана каквото стана!

Горчиви думи изрекохме си двама -

заблуда е било.

Отново лъгана и неразбрана,

на прага на поредната раздяла,

проклинам дните, щом за теб съм пяла

песни за любов.

Ти, че ме лъжеш, как да се съмнявам?

Така и трябва, щом като те няма.

Беля със теб нявлякохме си двама -

беля за цял живот.

 Щом пак те видя, с мене нещо става,

бушува огън - как да те забравя?

Но все ме спира твойта изневяра

с другата жена.

Ако със мене търсиш си белята,

тогава пробвай с друга, непозната!

Лъжи я, както лъжеше и мене,

кълни се в себе си!

Но друга обич, знам, за тебе няма

и щом решиш отново да сме двама,

налей огън в чашата ми празна

(със сладки приказки).

Душата своя, всичко бих продала,

ето, ограбвай каквото ти остана!

Ала за мене искам в замяна

онази, нашта нощ!