5 feb 2008, 17:16

Стъпка назад

  Poesía
888 0 1

Не ме търси, не си и заслужава!

Със нашта обич стана каквото стана!

Горчиви думи изрекохме си двама -

заблуда е било.

 

Отново лъгана и неразбрана,

на прага на поредната раздяла,

проклинам дните, щом за теб съм пяла

песни за любов.

 

Ти, че ме лъжеш, как да се съмнявам?

Така и трябва, щом като те няма.

Беля със теб нявлякохме си двама -

беля за цял живот.

 

 Щом пак те видя, с мене нещо става,

бушува огън - как да те забравя?

Но все ме спира твойта изневяра

с другата жена.

 

Ако със мене търсиш си белята,

тогава пробвай с друга, непозната!

Лъжи я, както лъжеше и мене,

кълни се в себе си!

 

Но друга обич, знам, за тебе няма

и щом решиш отново да сме двама,

налей огън в чашата ми празна

(със сладки приказки).

 

Душата своя, всичко бих продала,

ето, ограбвай каквото ти остана!

Ала за мене искам в замяна

онази, нашта нощ!

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Цветомира Тинкова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...