Стъпки в нощта
Роден съм от разврат, охулен, жив оплакан
и ничий син кръстосвам ничия земя.
Покрит с любимото си наметало - мрака.
И с бликаща в душата ми отрова на змия.
А от града се носи, както всяка вечер,
воня на риба, телешко и смрад.
Мръсниците се хилят тротоарно разсъблечени -
ужасен, гнусен и покварен град.
И в царството на моята любима,
на моята единствена жена - нощта,
вървя бездумен и без име,
а в стъпките ми киска се смъртта...
и ничий син кръстосвам ничия земя.
Покрит с любимото си наметало - мрака.
И с бликаща в душата ми отрова на змия.
А от града се носи, както всяка вечер,
воня на риба, телешко и смрад.
Мръсниците се хилят тротоарно разсъблечени -
ужасен, гнусен и покварен град.
И в царството на моята любима,
на моята единствена жена - нощта,
вървя бездумен и без име,
а в стъпките ми киска се смъртта...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Ивайло Цанов Все права защищены
