Роден съм от разврат, охулен, жив оплакан и ничий син кръстосвам ничия земя. Покрит с любимото си наметало - мрака. И с бликаща в душата ми отрова на змия. А от града се носи, както всяка вечер, воня на риба, телешко и смрад. Мръсниците се хилят тротоарно разсъблечени - ужасен, гнусен и покварен град. И в царството на моята любима, на моята единствена жена - нощта, вървя бездумен и без име, а в стъпките ми киска се смъртта...
Блокирането на рекламите (Ad Blocker) е в нарушение на правилата за ползване на платформата! Добавете сайта в списъка с изключения във Вашия Ad blocker!
Може да избегнете показването на рекламите, като направите дарение и получите статут на ВИП потребител/Автор ПЛЮС.
Report an issue
Flag us for an inappropriate content which does not comply with the rules, authorship or ethic norms.
Please write only as a last resort with a specific indication of the irregularity and the availability of evidence!